Monday, October 15

0 comments Posted by Okledia at 23:21


Човешкото...


Когато затваряш очи, макар да не искаш да вярваш,
Живееш във свят на мечти, които все ти убягват.
Колко ли истини само минават в душата ти, бледи,
И колко ли пъти забравяш, че загубите все са победи.

Не искаш, не можеш, не вярваш... в себе си, в тях, в светлината,
а усмивката своя погубваш и я търсиш навън, не в душата.
Обичаш да търсиш, да искаш... загубваш се все по-дълбоко,
Не знаеш, че все разпиляваш се в напълно излишни посоки.

Човешко е казваш, това е... човек да си, значи да искаш.
Не е вярно, приятелю, знай, че най-човешкото свое потискаш.
Забрави за въпросите, за страха си, забрави, че нищо не знаеш,
Душата ти иска да дава, това е което желаеш.

Когато затваряш очи, макар да не искаш да вярваш,
Живееш в свят на мечти, които са твоята сянка.
Когато вървиш, не се спирай, но не опитвай да тичаш,
Когато затваряш очи, обичай, защото обичаш.

15.10.2012

 

Friday, September 28

0 comments Posted by Okledia at 19:49

 

Wednesday, May 23

0 comments Posted by Okledia at 10:24


Не зная какво да мисля за теб,
в какво ме превърна, в какво изгорях?
Не искам да вярвам, че имахме сън,
А някак превърна се в ирония-смях...

Не искам да вярвам, че нещо умря.
Не искам да мисля, че нещо обърках.
Не искам, не мога, защото ще спра,
ще се обърна, ще викам и пак ще объркам.

Не знам какво да ти кажа, не знам.
В очите ми нищо няма да видиш.
Няма да има сълзи, нито срам...
Ала тъмното знае за мойте молитви.

С простички думи, ще ти кажа за мен...
Нещо в мен промени и нещо изтиска.
Не исках да бъдеш и ти променен,
Ала глупава жажда в мен се разплиска.

Не искам, не мога и пак ще крещя.
Но наум и полека, с надежда.
Няма да искам, не мога да знам,
Но вечно напред и напред ще поглеждам.
 22.05.2012 

 

2 comments Posted by Okledia at 10:11

Какво пък... Посланието си е послание. Предразсъдъците настрана за 3 минути и 39 секунди.

 

Sunday, November 6

No one's

0 comments Posted by Okledia at 21:51

И любви мотив
Ноты захватив
Затих...

 

Sunday, July 10

0 comments Posted by Okledia at 01:22



Послушай, ты был прав,
Послушай, мне не больно.
И сердце без тебя
Стучит спокойно.
Послушай, я ушла,
Послушай, то что было.
И скажет тишина,
Что я любила.

Ты сердце моё
Прости за любовь,
Остыла.
Послушай меня,
Я просто любила.
Ты сердце моё
Прости за любовь,
Остыла.
Послушай меня,
Я просто любила.

Всё время без меня,
Всё время, то что лечит.
И на прощанье взгляд тебе на плечи.
Оставлю для тепла,
Оставлю след над крышей.
Сегодня я ушла,
А ты не слышал.

Ты сердце моё
Прости за любовь,
Остыла.
Послушай меня,
Я просто любила.
Ты сердце моё
Прости за любовь,
Остыла.
Послушай меня,
Я просто любила.

 

Friday, March 11

Нима?

0 comments Posted by Okledia at 14:48

Нима, когато се обърнеш към отминаващите светлини,
Ненужен писък в отчаяние ще те потърси?
Нима не е затихнала отмиващата жар и ще боли,
Когато спомените те обливат в пръски дързост?

Нима дарявала си своите сън и вяра, своя смисъл
На безразсъдни блянове за отминалото бъдеще?
Нима притихнала си в трепета, орисал
Биенето на сърцето ти и твоите сънища?

Нима си искала или живяла или търсила
Дори за миг промените, които те удавят?
Нима насън или наяве някак си обвързвала
Причините и следващатите ги прояви?

Нима си истинска, когато се загубваш
И луташ се сама, безкрайно зъзнеща?
Нима си питала посбръчканата си Съдба,
Къде и как ще те зарови тръпнеща?

Нима живяла си и дишала, рисувайки,
Когато погледите пак от теб са се отвръщали?
Нима си тръгвала, ту почвайки, ту спирайки,
Когато белезите в кръв са се превръщали?

Нима те има, нима душата във очите ти,
Е блясък за съдбовните ти осъдители?
Нима отразени са в предела на сълзите ти
Жестоките сърца на твоите сломители?

 

Wednesday, February 23

?

0 comments Posted by Okledia at 16:47

Does it all depend on you? Are possibilities indefinitely numerous? Who is able to answer questions?

 

Monday, January 10

3 comments Posted by Okledia at 15:29

Feeling useless.

 

Tuesday, December 21

0 comments Posted by Okledia at 13:53

Stuck. Then you feel. Then you run.

 

Thursday, December 9

0 comments Posted by Okledia at 16:28

Stuck. In your own reality. No marks of shadows in the light. No vigilance. You don't see it. You don't get me. It's painful afterwards. Before the weakness. After the inhumanity. Exagгerating? No sound. Or sound of suffocation. Believe me, there is more to it than this. I don't see the blue of it. Freedom. Or end of light. Rest. Emptiness.

 

Tuesday, November 9

4 comments Posted by Okledia at 13:51

Her impossible thinking grabbed everything she had, evereythig she was and smashed it to pieces. Broken glass. The horror of the absurdity. Her sight, her smell, her hearing, her taste, her touch, her respiration - they were so superficial all of a sudden. The burden she bore, this dark obssessive groing abyss her own heart contained... she couldn't believe this was happening. Questionning every single idea she had, every cell that constructed her body, every thought that crossed her mind. Who was she? She was no one. She had always known it, she had always felt it. She felt this unstoppable submersive emotion of non sense and surplus. She was not needed. The world was simply spitting her out. "The Gorgeous Truth was not aware of the deep sensation she caused me. She is not aware how important her words wereto me. The Gorgeous Truth is not aware she is my life" - she thought. And sighed. No relief accompanied her sigh. "The only exit is my own abyss." - she thought - "I do not have the right to be weak anymore. It should just stop. You are my only exit. But you are even emptier than I am. You are the beginning and the end. You just are."

 

;;
Subscribe to: Posts (Atom)