Малки поемки в проза

Когато затвориш очи и забравиш за пореден път каква силна монотонност се крие в живота на нежните цветя, дано искрица съвест изписка и проблесне поне за миг в бяла светлина пред теб...

16.08.08

Викът на слънцето...
Той не е силен, пронизителен, отекващ. Той е горещ и постоянен, той е твърде вечен. Слънчевите вопли са болезнени, когато във въздуха звънят бляскави плахости. Когато има само една-единствена непоносима и тежка пелерина нечетност...

15.08.08

Shania Twain - Man! I Feel Like A Woman

"I wanna be free to feel the way I feel..."

...

И с викове не ще обърна буквалното безсмислие
на всяка крачка кал със смях омесена.
Нима не е достатъчно нападащото мислене,
за да извикат в мене страхове унесени?

А бяха бели цветове разцъфнали горещи, парещи
и бяха истини оплетени умело в слънчев прах...
Но няма вечни заклинания; треперещи
сега единствено, кървящи стихове горят.

01.08.08