Okledia

Не, не мисля, че в забравените, стръмни колебания
се крие някакво присъствие на смелост.
Не, не вярвам, че сред тревите изгорели и техните желания
е прикрита заслепена минутна осветеност.

Не, не искам бляскави, отлитащи и кратки истини,
които се превръщат на миражи с пукот.
Не, не чувам от следите на камък сред водата плисната,
да остава отпечатан и белязан звукът.

Аз вдишвам безкрайната, вълнуващата се действителност
и това е, което откроява знака.
Аз чувствам парещата сянка на ясно-синкавата убедителност,
а глухите за нея се потапят в мрака...