Okledia

Saturday, January 31

Posted by Okledia at 23:39

Ронящо-вълшебни снежинки запитани бяха насън,

ще има ли вятърни мелници, окови-фантоми и звън,

ще има ли ясни пътеки, без скрити клопки и страх,

ще има ли пак ненагледни, синкави облаци прах?

Ронящо-вълшебни снежинки, събудени в миг от леда,

смутени от спомен за студ и поледици, предвещаха отново беда,

предвещаваха виелици бурни, които ще погнат без срам

техните бедни душици в изгнание мрачно натам...

Ронящо-вълшебни снежинки, пропълзели от пъстър килим,

разбъркани, неподредени, разсеяни, се сепнаха тихо:"Валим!"

От техните спомени пъстри, изпълнени с мечти и погром,

останаха сами чевръсти, треперещи нотки на стон.

А ронящо-вълшебни снежинките искаха само сънят

да стане реалност изречена, заскрежено-синя съдба,

да се върне искрящо сиянието бурно, сякаш стоплило целия свят.

Ах, да можеше просто назад да се върна и реалност да стане сънят!

31.01.09