Okledia

Страницата беше се отворила, стресната от нерешителност.

Дълбаещи, потръпващи във унес букви размекваха

На всяка крачка, всеки дъх, в съмнение и мнителност,

Медно-масления вкус на спомените на смеха.

Редовете, леещи се в реки от златно и горчиво,

Разказващи историите на феерия от ухания на тръпкав вкус,

Отмиваха бликащи разкази на колебливост:

Грейпфрутените болки, редуващи се с шоколадов мус.

И щеше медената приказка може би да се разкаже,

В танците на мелодично-захарни отблясъци и ароматен прах.

Ала сметановият унес принуден бе да се откаже,

От мечтите си за боровинкови усмивки и какаов смях.

Иронията винаги примесена е с дъх на мента и коприна,

И ражда болка, пронизваща меки, маслени сърца.

Даряваща рецептата дари последната си капка сила,

За да подпише с кръв и да затвори най-вкусната, Отровна страница.

10.08.2010