Okledia

Monday, October 15

Posted by Okledia at 23:21

Когато затваряш очи, макар да не искаш да вярваш,

Живееш във свят на мечти, които все ти убягват.

Колко ли истини само минават в душата ти, бледи,

И колко ли пъти забравяш, че загубите все са победи.

Не искаш, не можеш, не вярваш... в себе си, в тях, в светлината,

а усмивката своя погубваш и я търсиш навън, не в душата.

Обичаш да търсиш, да искаш... загубваш се все по-дълбоко,

Не знаеш, че все разпиляваш се в напълно излишни посоки.

Човешко е казваш, това е... човек да си, значи да искаш.

Не е вярно, приятелю, знай, че най-човешкото свое потискаш.

Забрави за въпросите, за страха си, забрави, че нищо не знаеш,

Душата ти иска да дава, това е което желаеш.

Когато затваряш очи, макар да не искаш да вярваш,

Живееш в свят на мечти, които са твоята сянка.

Когато вървиш, не се спирай, но не опитвай да тичаш,

Когато затваряш очи, обичай, защото обичаш.

15.10.2012