Okledia

Страницата беше се отворила, стресната от нерешителност.

Дълбаещи, потръпващи във унес букви размекваха

На всяка крачка, всеки дъх, в съмнение и мнителност,

Медно-масления вкус на спомените на смеха.

Редовете, леещи се в реки от златно и горчиво,

Разказващи историите на феерия от ухания на тръпкав вкус,

Отмиваха бликащи разкази на колебливост:

Грейпфрутените болки, редуващи се с шоколадов мус.

И щеше медената приказка може би да се разкаже,

В танците на мелодично-захарни отблясъци и ароматен прах.

Ала сметановият унес принуден бе да се откаже,

От мечтите си за боровинкови усмивки и какаов смях.

Иронията винаги примесена е с дъх на мента и коприна,

И ражда болка, пронизваща меки, маслени сърца.

Даряваща рецептата дари последната си капка сила,

За да подпише с кръв и да затвори най-вкусната, Отровна страница.

10.08.2010

Why?

Chasing nightmares away...

Why is this? Who has created you, little Paradox? When were you born? What do you want? Why are you here? Why are you taking my energy away... so slowly, yet so firmly. Why?

An impass. A shadow. Oddness. That's right.


A craving and a nosea merging to create you, little Paradox. My verdict. You are killing me, you know... You love it, don't you? So, paradox... Your inexorable journey is just starting... You are young. I just wonder what to expect when you get stronger...

And that's how it is...

She had never thought a heart-beat could leave a scar... A profound one, one bleeding tears, one hurting her, suffocating her, leaving her defenseless, oppressing her... But it was just a scar, right? It was supposed to heal over... She left in a hurry. She needed a sedative.

This song is filled with so much energy... I need some right now...