Monday, October 15

0 comments Posted by Okledia at 23:21


Човешкото...


Когато затваряш очи, макар да не искаш да вярваш,
Живееш във свят на мечти, които все ти убягват.
Колко ли истини само минават в душата ти, бледи,
И колко ли пъти забравяш, че загубите все са победи.

Не искаш, не можеш, не вярваш... в себе си, в тях, в светлината,
а усмивката своя погубваш и я търсиш навън, не в душата.
Обичаш да търсиш, да искаш... загубваш се все по-дълбоко,
Не знаеш, че все разпиляваш се в напълно излишни посоки.

Човешко е казваш, това е... човек да си, значи да искаш.
Не е вярно, приятелю, знай, че най-човешкото свое потискаш.
Забрави за въпросите, за страха си, забрави, че нищо не знаеш,
Душата ти иска да дава, това е което желаеш.

Когато затваряш очи, макар да не искаш да вярваш,
Живееш в свят на мечти, които са твоята сянка.
Когато вървиш, не се спирай, но не опитвай да тичаш,
Когато затваряш очи, обичай, защото обичаш.

15.10.2012

 

Friday, September 28

0 comments Posted by Okledia at 19:49

 

Wednesday, May 23

0 comments Posted by Okledia at 10:24


Не зная какво да мисля за теб,
в какво ме превърна, в какво изгорях?
Не искам да вярвам, че имахме сън,
А някак превърна се в ирония-смях...

Не искам да вярвам, че нещо умря.
Не искам да мисля, че нещо обърках.
Не искам, не мога, защото ще спра,
ще се обърна, ще викам и пак ще объркам.

Не знам какво да ти кажа, не знам.
В очите ми нищо няма да видиш.
Няма да има сълзи, нито срам...
Ала тъмното знае за мойте молитви.

С простички думи, ще ти кажа за мен...
Нещо в мен промени и нещо изтиска.
Не исках да бъдеш и ти променен,
Ала глупава жажда в мен се разплиска.

Не искам, не мога и пак ще крещя.
Но наум и полека, с надежда.
Няма да искам, не мога да знам,
Но вечно напред и напред ще поглеждам.
 22.05.2012 

 

2 comments Posted by Okledia at 10:11

Какво пък... Посланието си е послание. Предразсъдъците настрана за 3 минути и 39 секунди.

 

;;
Subscribe to: Posts (Atom)