Wednesday, May 23

0 comments Posted by Okledia at 10:24


Не зная какво да мисля за теб,
в какво ме превърна, в какво изгорях?
Не искам да вярвам, че имахме сън,
А някак превърна се в ирония-смях...

Не искам да вярвам, че нещо умря.
Не искам да мисля, че нещо обърках.
Не искам, не мога, защото ще спра,
ще се обърна, ще викам и пак ще объркам.

Не знам какво да ти кажа, не знам.
В очите ми нищо няма да видиш.
Няма да има сълзи, нито срам...
Ала тъмното знае за мойте молитви.

С простички думи, ще ти кажа за мен...
Нещо в мен промени и нещо изтиска.
Не исках да бъдеш и ти променен,
Ала глупава жажда в мен се разплиска.

Не искам, не мога и пак ще крещя.
Но наум и полека, с надежда.
Няма да искам, не мога да знам,
Но вечно напред и напред ще поглеждам.
 22.05.2012 

 

2 comments Posted by Okledia at 10:11

Какво пък... Посланието си е послание. Предразсъдъците настрана за 3 минути и 39 секунди.

 

;;
Subscribe to: Posts (Atom)