Monday, October 15

0 comments Posted by Okledia at 23:21


Човешкото...


Когато затваряш очи, макар да не искаш да вярваш,
Живееш във свят на мечти, които все ти убягват.
Колко ли истини само минават в душата ти, бледи,
И колко ли пъти забравяш, че загубите все са победи.

Не искаш, не можеш, не вярваш... в себе си, в тях, в светлината,
а усмивката своя погубваш и я търсиш навън, не в душата.
Обичаш да търсиш, да искаш... загубваш се все по-дълбоко,
Не знаеш, че все разпиляваш се в напълно излишни посоки.

Човешко е казваш, това е... човек да си, значи да искаш.
Не е вярно, приятелю, знай, че най-човешкото свое потискаш.
Забрави за въпросите, за страха си, забрави, че нищо не знаеш,
Душата ти иска да дава, това е което желаеш.

Когато затваряш очи, макар да не искаш да вярваш,
Живееш в свят на мечти, които са твоята сянка.
Когато вървиш, не се спирай, но не опитвай да тичаш,
Когато затваряш очи, обичай, защото обичаш.

15.10.2012

 

;;
Subscribe to: Posts (Atom)