Okledia

И с викове не ще обърна буквалното безсмислие
на всяка крачка кал със смях омесена.
Нима не е достатъчно нападащото мислене,
за да извикат в мене страхове унесени?

А бяха бели цветове разцъфнали горещи, парещи
и бяха истини оплетени умело в слънчев прах...
Но няма вечни заклинания; треперещи
сега единствено, кървящи стихове горят.

01.08.08